български

Онур Джаймаз
Младият турски писатетел, поет, белетрист Онур Джаймаз е роден през 1977 г. Той е писател, но пише статии за редица авторитетни литературни издания като “Адам Санат”, “Адам Ойку”, “Е”, “Варлък”, “Виргюл”, в притурки на вестници като “Радикал китап”, “Миллийет Санат”, а също и в “Нюзуик”, активно участва в литературния живот в Турция – в семинари и литературни четения, изнася лекции за творческо писане в редица университети. Превеждан е на много езици – френски, английски, немски, албански и др. През 1999 г. печели конукрса на издателство “Генчлик” (“Младеж”) със своите разкази, озаглавени “Хаялперистанбул” (“Приказнофееричният Истанбул), през 2000 г. – наградата за поезия на Орхон Мурат Аръбурну с книгата си “Кях ве ренги” (“Понякога кафе, понякога цвят”). Всъщност, дори само тези две заглавия ни насочват към една от особените отлики на неговото писане – невероятното умение за използване на думите в необичайни, семантично “слети” конструкции, защото представляват една изящна (но почти непреводима!) игра на думи и синтез между поезия и проза. Това негово качество му донася множество литературни отличия – както в областта на поезията, така и на прозата, като например, втората награда в конкурса на името на големия турски разказвач Халдун Танер за разказа “Нокта” (“Точка”) през 2002 г., поетичният конкурс на името на Бехчет Айса през 2005 г., през 2011 г. получава поетичната награда на името на Бедри Рахми Еюболу със стиховете си “ Перване иле Ярен” (“Пеперуда и саз”) и др. Неслучайно Онур Джаймаз привлича интереса на издателствата към себе си и произведенията му публикуват едни от най-авторитетните сред тях: Доан Китап издава “Звездите, които приличат на тебе”, роман, (2004), “Сякаш утре ще е април” , разкази, 2005, “Всичките желания на тялото и сърцето ти”, разкази, изд. “Сел”, 2008, “Лятна рецепта”, стихове, изд. “Метис”, 2009 г. , “Красотата на нощта”, разкази, изд. “Ойку”, 2010 г., досега над 10 книги. За него критиците казват, че има свой специфичен глас, който откриваме в поетичния изказ и особената образност.
* * *

Историята на една усмивка
І
Не знам какво има там,
До каквото се докосне усмивката ти –
неизпратени поздравителни картички на безбройните птици
по морския бряг
Радостта на болния,
За пръв път изправил се от леглото си
И с радост отпил от водата
ІІ
Усмивката ти,
Колко странно, сега е станала нарицателно на раздялата
В нея има
Люлки под лунната светлина
Син велосипед, преобърнал се в пясъците
Падащи звезди в пламъци
Залези в тихо градче
Казват, че всички те са тръгнали надалече
Леко трепва в усмивката ти
Разтворената страница

2006, лятото,
Меджидийекьой

Любовта на градинския чай

Там съм на брега на нощта
В русата мелодия на моето цвете
Сещам се за южняка
Втвоетотам потрепващо в
Синевата си тяло
Тихичко напяват феите
Не галят вече косите ми
Знам,
Вечерната чаша нагарча
В ръката ми
Морето е оставило на вятъра
Вълните си
Какво е за небето едно дете,
Загледано в лозетонанебето
Карамфил в саксията с грозде
Понкога се протягах върху
тревите,
есенноразкрасени от ръката на някого,
моята песен знаят само децата –
щастието, всичкоподминаващо
най-добре я пеят рибарите но
мащерката, влюбена от хиляди години в градинския чай –
някой ден ще си тръгнеш,
върти се счупена плоча
откакто съществуват византийските стени
безлюдната гара, осиротелите релси –
какво да правим, всичко раздадох – и себе си даже …
2008, лятото
Маслак

Песента на един бежанец

бежанецът няма друг език освен мълчанието
храната му е в чистата бохча
забрави! последните лъчи през пъстрите църковни стъклописи
забрави умиротворението на догарящия залез, изписващ каранфилена везба
ох, маслини, ох, щерко, ох, пътища, извити пред нозете ни
чантите са готови за тръгване
но не знаят хвойните
А врабците тревожни са
Приближава влака пропищява свирката му раздаден е чеизът
Разграбена къща е бежанецът
скъсана снимка в изпочупена рамка
още ли я има усмивката ти в строшеното огледало
надеждата е като солта по изсъхналите мрежи
кацнал е умореният ми живот в бялото на косите ми
напуснахме едно минало
ох, мащерко, ох, розо,ще се открият ли следите ни
сърцето ни е светлина
почернели са лицата ни
скумриите тъгуват жълтеят водите
кой знае чие ще бъде изоставеното село

2003, лятото, Куртулуш , Истанбул

нощни мелодии за лятото
На теб, Ла Йорона

Ако ме обичаш, защото те обичам
искаш ли да те обичам още повече?

първо с червенина на виното се спуща нощта
на кого ли приличам в тази тъма

ІІ
Между нас преминават бледите дни на лятото, Ла Йорона, преди теб ще пристигне писмото ти

ІІІ
Отдалечава се лодката; раздяла, аромат на кафе
Взира се в утайката му птицата на радостта от моя зодиак

ІV
Остави сега Пруст, да спи на края на нощта ти
Да се наведат звездите и да те целунат по очите мечтаещи

V
Бледосиня е запетайката, тъмнозелена – точката
Щастието е тънка нишка, нещастието – винаги дебело въже


Стана през нощта засмя се все едно пиеш вода
Колко щастлива си била между вагоните

VІІ
Някога неохотно подписът на водата
Но съм сгрешил, водата е писала

VІІІ
Никога не плачи, казваше една песен
Крие се под сачака зимното ми цвете

ІХ
Смъртта затваря завинаги
зимната вечер, уличните лампи
И един прозорец

Х

Полумесецът в портокалово сред дъбовия лес си помисли
Най –тъжното нещо са празните легла

Юли, 2009, Маслак

Нощни мелодии за зимата

І
докато пиша
приказката за детето, което ще родим,
кръстосват се под покрива на църквата чайките и вятърът

ІІ
Редят се кафето, стиха, липовия чай
в нощите с тебе, сиротни и без лъжа

ІІІ
Не си струва, казах си, нали си бях обещал,
да не посвещавам повече стихове на нито една жена

ІV
Името на най-красивата видях върху парчето вестник
в което завиваха ментовите бонбони на кораба

V
Знам, днес в зимносинята светлина
В малката ни стаичка без смях няма да се застоява дълго болката


Не спирах да слушам все същата песен тази зима –
така обичам всичко, което имам за обичане

VІІ
пада червения шал от закачалката на есента
научи ме че се живее и съвсем сам

VІІІ
донесох ти най-свежите думи и пресни плодове
разкопчах копчетата ти от звезди, месечино

ІХ

животът ти е роман в едно изречение
гледаш с надежда хората наредени на моята маса докато го крада

Х

русалката върху рога на полумесеца тънки цигари между тънките пръсти
дълга и бляскавата лондонска нощ
на площад Трафалгар
ХІ
цяла зима търсих картината на платноходката
останала кой знае от кое лято, от кой антиквар

ХІІ
за да може всеки да заобича огъня
Направих цвете от името ти и закичих косите ти

Зима, 2011

Bir Cevap Yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir